Квадратното колело

Просто си нямате напредстава на какво място се намирам и при какви обстоятелства пиша всичко това.

Помним кикимората, помним и квадратното колело, което все кътахме с надеждата, че все ще се намери време в което то ще се окаже полезно.

Някой от вас вече се чудят какви са тези работи които бръщолевя.

Лежейки на едно чудно спокойно място далеч от града, където връзката с интернет по правило се счита за недостъпна си пуснах машинката и хоп лепнах от нейде пряк конекшън към глобалната мрежа. Часът преваля два и половина през ноща и си рекох, че в това не може да има нищо случайно. Затова започнах да оглеждам, дали нещо не се опитва да ме намери.

И някаква тънка нишка (поетична душа съм  ;) ) ме доведе до една статия която исках да споделя с онези от вас, които ще попаднат тук, но може би никога не са попадали там.

http://www.citadelata.com/info/razni/knigi-iigri.htm

Темата е позната на мнозина от вас. Имам в предвид повечето от хората родени преди набор 91, който са успели да видят едва залеза на книгите-игри в България. Историята описана в статията която ще намерите чрез линка посочен по-горе в общи линии ми беше известна, но сам се учудих колко много от заглаваията споменати в нея съм прочел и наистина колко силно са завладявали въображението ми в онези години в които това беше основно средство за забавление сред подрастващите :). И да сърцето ми се наля с мили спомени и крехка чуплива носталгия. Да ти подарят книга-игра за рожденният ден или да успееш да измолиш родителите ти да ти купят една или в най-невероятностни случай две наведнъж, е не мога да ви опиша за какво нещо става въпрос. За тази цел по-добре изровете някоя от вашите книжки, почти е невъзможно да нямате такава, и подушете прижълтелите и страници. Ако сте достатъчно смелчаци и не се страхувате, че ще ви вземат за луд вземете прочетете някоя, ей така за кеф.

Те така, не беше май напразно моето будуване. Исках и само да ви осведомя, аз моето колело все още не съм го изхвърлил, дори и не съм го закръглил, че колела кръгли навсякъде а такива инжинерни чудеса вече никъде не се произвеждат.
И често съм си мислел, че и да не влезе в употреба, поне ще мога да го окача с гордост над камината си, за да му се чудят и да ми завиждат хората около мен.

The Ink